За книгата: 2012 / В началото на 18-19 век малцина биха помислили, че толкова различни региони като "казашки Малорусия, „Запорожие” и „татарска” Нова Русия, „полски” Волин и Подолия и „австрийска” Галиция имат обща история и са населени от един и същ народ. Напротив, от всички страни на „културните граници” се смяташе, че в това пространство са се случвали (и продължават да се случват) различни истории. Пространството, което днес се нарича Украйна, тепърва трябваше да бъде „представено“ от разнородни елементи. Пътуването ще бъде от решаващо значение за това, че „Украйна“ все пак ще се появи – първо във „въображаемата география“ на интелектуалците, а впоследствие и на географската карта. „Киевска Рус“ зае сегашното си място в структурата на украинската история доста късно. Оттогава „спорът за киевското наследство“ изглежда може би основната тема за украинската историография. Важно е обаче да се помни, че историята на украинците възниква и се установява като отделна дисциплина, без да се разчита на „Киевска Рус“. Дълго време се справяше без „Русь“, решавайки проблемите си съвсем задоволително: формиране на идентичност, възпитание на патриотизъм, осмисляне на миналото. „Раждането на Малорусия от духа на пътешествието“ и „битките за киевско-руската история“ са два лайтмотива на новата книга на известния украински историк Алексей Толочко.